Body+Weight vs. Bodyweight

Често билдерите се цупят, когато кажат, че тренират с тежести, пък лаиците ги питали само колко им е ръката и колко вдигат от лежанка. Така, например, концентричните сгъвачи не могат да се похвалят с рекордите си: дърпат всички плочки на скрипеца или пък на тренировка сгъват за бицепс повече серии, отколкото Джей Кътлър прави за седмица за всички групи. По принцип един билдер трябва да се хвали с размерите си, но това е друга тема, пък и няма как да стане с малко хранене и много претрениране - нещо типично за концентричните сгъвачи.

От друга страна пък билдерите знаят само две упражнения - набиране и помпички, които се изпълняват на лостове и се чудят на лостаджиите. За тях е странно и невъзможно с упражнения със собственото тяло да изградиш забелязваща се физика. Е, някои се сещат повече неща: набирането може да е с различен хват, може да се правят и лицеви опори, и коремни преси, но пак недостига.

Така ли е наистина? Можем ли само с упражнения със собственото тяло да направим мускули?

Бг патриотизмът се изчерпва с националите по футбол и волейбол и искането за премахване на новините на турски, та затова мнозина не знаеха кой е най-добрият ни гимнастик преди да участва в ТВ шоу за танци. Но дори и вечните мърморковци, които през живота си не са вдигнали и хартийка от земята, камо ли тяга с нормални кила, останаха приятно изненадани от физиката на Йордан Йовчев. Един бърз поглед върху телата на гимнастиците не може да не ни впечатли с техните мускулести тела и особено бицепсът, който започва от сгъвката още. Интересното е, че влизайки в залата за гимнастика няма да открием машини, куп щанги и наредени дъмбели - те тренират със собственото си тяло. Но разковничето е там, че не правят само набиране и помпички, а имат цял арсенал от други упражнения. Много често първият допир с щанга на някой трениращ гимнастика е нещо от рода на тяга с два пъти или лежанка с 1,5 по собственото тегло.

Йордан Йовчев - бицепси, направени без сгъване. Какво ли щеше да се получи, ако им обърне внимание?

Можем да се върнем и назад във времето, преди Джо Уидър да издаде прочутата си статия 'Побеждавайте със стероиди', преди още Лари Скот да е обгазявал съквартирантите си заради протеина, който пиел - тогава, когато всички тренирали без добавки, машините били кът, а щангите, дъмбелите и гимнастическите упражнения със собственото тяло - всичко, от което имали нужда.

Muscle beach - в днешния му бг вариант един върху друг вместо няколко атлета имаме няколко ланеца.

Джак Лалейн на 40 години и изпълнявайки типично гимнастическо упражнение.

Много трениращи нямат достатъчно време и средства, за да идат да тренират в добре оборудвана зала. Но това не е повод да се откажат - могат и самостоятелно на лостове или вкъщи да изваят подходяща физика. Няма да успеят да направят състезателна такава, но и не всеки иска чак толкова мускули. Т.е. всичко от само със собствено тегло до само във фитнес залата може да ни донесе хубава физика. Както и всички комбинации от двете. Лошото при тези със собствено тегло е трудността за следене на напредъка - докато в залата слагаш още 2кг на щангата следващия път, то при собственото тегло прогресирането често се изразява в лека, често незабележима промяна в стойката. Да, в случая не говорим само за динамични упражнения, а има и изометрични и статични.

Затова и реших да обърна внимание предимно на гимнастическите упражнения - харесват ми гимнастическите елементи, а и често някои момчета, пък и момичета, искат да си тренират вкъщи и на лостовете. За да им помогна с програмите трябва сам да съм минал през това. За съжаление новото строителство, в което живеем, не позволява дори да се подпреш на стената, та няма как да си инсталирам лост. Затова вместо 2 дни в нас и 2 дни в залата трябва да комбинирам всичко в залата. За билдерите изглежда необичайно, дори ме изкоментираха, че изповядвам 'странна религия'. Искам да покажа, че може да станеш по-силен и направиш по-хубаво тяло не само в залата, а и у вас, както и с комбинация от двете. Вариантите са много, но трябва време, за да се доизкусурят няколко добри програми и насоки. Е, от няколко седмици съм се заловил за работа, да видим какво ще се получи и дали 'религиозността' ми ще доведе до божествено тяло.

The Fat of the Land

Попитали Радио Ереван: "С какво ще се запомни управлението на Бойко Борисов?"
"Със Станишев" - бил отговорът.

Днес всички знаем къде е Германия - не просто една добре уредена държава, но и един от световните гиганти. Но в края на Втората Световна германският народ е бил доведен до пълен крах. Тежката им индустрия е била ориентирана предимно към военното производство и след капитулирането пред силите на Алианса трябвало да бъде изчистена от всичко, което може да служи за военни цели, т.е. почти изцяло ликвидирана. Например на стоманодобивната промишленост бил сложен лимит от 25% от нивото преди войната, а на автомобилната индустрия били разрешени 'цели' 10%... С натиска отвън Германия е трябвало да се превърне в страна, в която основните отрасли са агрикултурните и леката промишленост. От 12,4 милиона германци, които живеели на територията на следвоенна Полша, 1,1 милиона загинали, а 6 милиона избягали/били изпъдени, като много от тях са извозвани в изключително мизерни влакови композиции в условията на страшен студ и глад и т.н. и т.н. Въобще животът на немците трябвало да стигне стандартите на този на американците по време на Голямата Депресия.

Обаче на някои умни хора от 'гнилия' капиталистически свят им просветнало, че Германия може да премине във вражеския лагер, защото крайната бедност на народа ще ги превърне в комунисти. Лушъс Клей казва: "Няма избор между това да си комунист на 1 500 калории дневно и вярващ в демокрацията на хиляда". Затова и през 1951г ограниченията върху производството на немците са били премахнати, като останали само тези върху военната индустрия.

Да видим къде е България днес? Бих казал - по-добре от Германия през 1946г. Далеч по-добре. 'Бомбандировките' като по чудо не са уцелили нито една сграда, а само пътищата, но дупки се кърпят по-лесно от вдигането на сгради, а една детелина, която да разтовари важно кръстовище се прави по-бързо от многоетажно административно здание. Индустрията е силно намалена, но има милиони евро под формата на инвестиции за производство и земеделие, които...от кражби, лакомеене за комисионна и некадърност не можем да привлечем/усвоим. Около 1/5 от българите са в чужди територии и се асимилират с тамошното население, също като много полски германци... Имаме прилики, но и по-добър старт, дали ще се оправим и задминем немците?

Отговорът е повече от ясен - НЕ, защото ние вървим в обратна посока!

Ще посоча само три разлики между нас сега и те тогава. Мисля, че са повече от достатъчни:

1. След 1946г никой не е излизал всеки ден по всички медии от сутрин до вечер да тръби колко е виновен Хитлер, а са започнали да строят новия живот. Хората имали голям проблем и се заели с разрешаването му, вместо да се задоволят само с това, че знаят виновника, и да го споменават до края на дните си. Докато в бг знаем, че Вальо Топлото е виновен и... проблемът с парното си стои, даже днес е по-скъпо.

2. Във войната са били избити (а някои избягали от режима) много строителни инженери, учени, най-различни специалисти. Въпреки оскъдния "мат'риал" не започнали масови назначения по шуробаджанашкия и хванимезашнуропохотливия модел. За всеки пост са били търсени хора, които са учили и могат да се справят, а не по-цицеста Инге или Клаус, дето е брат на жената на брачеда.

3. По време на войната са били мобилизирани всички автомобили, камиони... По улиците можело с часове да не премине превозно средство. На всеки светофар чинно си стоели и чакали хората да светне зелено, за да преминат. Как е у нас - идете до близкото кръстовище. Е, обикновения българин не може да спази дори правилото за пресичане на улицата, което ще го 'ощети' с няколко секунди забавяне, но държи управляващите го (които всъщност са хора от същия този народ) да спазват правилата и да не си поръчват розови баварци или пък да избират неподходящи фирми-изпълнители. Въобще докато си мислим, че правилата и законите са създадени само за да може синчето/щерката да ги изучи, за да завърши Право, но не са за да ги спазваме - няма да се оправим.

Хамбург в края на войната

Цел, атлет и цЕл атлет

Често попадам из нета на различни таблички за оценка на нивото на спортуващите. И тъй като за следенето на прогреса/регреса си всеки трябва да си поставя цели, изпълнява, поставя нови и т.н., то аз реших да събера достатъчно критерии за поставянето на краткосрочни и дългосрочни цели в тренировките ми. Освен, разбира се, естетическия вид, който е водещ откакто пипнах щанга за първи път. Но между двете крайности на тясноспециализиран спортист и интересуващ се само за външния си вид билдер съществува една среда, която наричам атлет. Атлетът може да пробяга и 100м, и поне половин маратон; може да се набира определен брой пъти, но може и с тежест да се набира; има сравнително добър макс на основните движения, но има и хубави времена на комплексите за издържливост.

Открих няколко хубави таблички, които обедих в своя собствена. В нея сложих критериите, като при еднакви характеристики в различните източници изборът ми се уповаваше на по-трудния критерий (напримен за клек от 2 пъти със собственото тегло и 2.15 пъти избрах второто). Нивата оставих среднонапреднал, напреднал и елитен атлет. След тях има и други 2, но те са за спортисти и състезатели. Ясно ми е, че един олимпийски щангист може да вдигне 2 пъти теглото си над главата си, ще има над най-високото ниво вертикален отскок, но няма да може да пробяга 5км или направи комплекс за издържливост отново на най-високото ниво. Един маратонец пък няма да се набере закачен със собственото си тегло, силов трибоец ще е с по-голяма тяга и клек и т.н. и т.н. Затова нива 4 и 5 ги пропускам - нито съм състезател в определена дисциплина, нито пък съм на достатъчно малко годинки :)

Дългосрочната ми цел е да покрия всички критерии за елитен атлет при едно хармонично развито тяло и разумно малък процент телесни мазнини, но това ще отнеме години. До края на 2010 ще се стремя към 90% от тези за напреднал атлет, както и 10% елитен, но шансът за успех не смятам за голям. Т.е. това е още един повод да тренирам по-настървено :)

Всяко постижение ще отмятам в табличка и съпровождам с клипче. Тъй като имах вече подобна практика в дневника си в bb-team.org, то 4 критерия са покрити на ниво 1.

Ето я и самата таблица.

Hocus Pocus

Два въпроса ме озадачават напоследък. Първият е: колко пъти повече затвори има в европейските страни, та там вземат минимум 5 евро на час? Сигурно всеки вече до портретчето на вожда-супергерой е написал сакралните цифри, които той ни спомена - 2000 евро пенсия и 7000 евро заплата, ама след като излови крадците. И се замислих за другите държави и техните хиляди затвори, за да може да стигнат до където са в момента. Досега бърках, че това зависи от икономиката, образованието и т.н., а то крадците и излавянето им са били причината...
Второто нещо, което гложди мисълта ми, е: днес всеки взема добавки за фокус, за топене на сланините, и иска за месец до бала да е с плочки и вени по големите бицари, та даже вече е модерно и мускулната треска да гониш с добавки. А ние защо едно време само поглеждахме часовника кога ще дойде времето за следващото хранене или да идем пак в залата, самоопипвахме се до нарцисизъм да усетим кога се е появила треската, а гаджетата ни идваха в залата гримирани и чакаха да си довършим тренировката...и бяхме щастливи от всичко това?
Кърт Вонегът казва в едноименното си произведение, че една от слабостите в човешкия характер е това, че всеки иска да построи, но никой - да поддържа построеното.
Оттук ми просветнаха отговорите:
В Европата са изловили всичките си крадци, но никой не е искал да поддържа затворите. Затова Фокус-Мокус и милионите затвори барабар с крадците в тях се превърнали в магическа материя, запълнила всички дупки по пътищата и бюджетите. И без да се спазват закони, инвестира в образование, развива икономика и земеделие, да се грижат за болните и пенсионерите...хората там започнали да живеят добре.
За превръщането на мързела и сланините в мускули по същия начин - не е нужно да ходиш редовно в залата и да следиш какво ядеш - 10 месеца мързел и гуляй, и после Фокус-Мокус с добавка за съсредоточаване, друга за топене, трета за трескоубиване и това е. Интересно ми е някой, който взема добавки за предсъстезателно топене (например двата продукта на Гаспари, които са от лидерите в областта), а даже не му се личат и плочките при подходяща светлина и точен ъгъл на гледане, докъде ще стигне утре? Добавки за трениране, за настроение като иде да се забавлява (тревичка, черно уиски, бело...), за работата, за учене, за в леглото... Трики казва, че не може да сравни секса със и без трева, защото...никога не е правил без. Какъв е смисълът да тренираш, ако не може да се насладиш на мускулната треска? А смисълът да направиш тяло, което при първото грипче си отива? А да не може да се забавляваш без да си обърнал няколко чашки, нищо, че на другия ден да не помниш какво си правил?
Нищо ли не можем да направим без Фокус-Мокус? Можем ли да преживеем нещо красиво без стимуланти или не можем да бъдем щастливи без да сме психотропно-екзалтирани преди това с подходящата субстанция? Или просто ще минем през живота като азотен оксид през вената на бицара 30см и единствената следа, ако въобще оставим след нас, ще е някоя грозна стрия?