"Със Станишев" - бил отговорът.
Днес всички знаем къде е Германия - не просто една добре уредена държава, но и един от световните гиганти. Но в края на Втората Световна германският народ е бил доведен до пълен крах. Тежката им индустрия е била ориентирана предимно към военното производство и след капитулирането пред силите на Алианса трябвало да бъде изчистена от всичко, което може да служи за военни цели, т.е. почти изцяло ликвидирана. Например на стоманодобивната промишленост бил сложен лимит от 25% от нивото преди войната, а на автомобилната индустрия били разрешени 'цели' 10%... С натиска отвън Германия е трябвало да се превърне в страна, в която основните отрасли са агрикултурните и леката промишленост. От 12,4 милиона германци, които живеели на територията на следвоенна Полша, 1,1 милиона загинали, а 6 милиона избягали/били изпъдени, като много от тях са извозвани в изключително мизерни влакови композиции в условията на страшен студ и глад и т.н. и т.н. Въобще животът на немците трябвало да стигне стандартите на този на американците по време на Голямата Депресия.
Обаче на някои умни хора от 'гнилия' капиталистически свят им просветнало, че Германия може да премине във вражеския лагер, защото крайната бедност на народа ще ги превърне в комунисти. Лушъс Клей казва: "Няма избор между това да си комунист на 1 500 калории дневно и вярващ в демокрацията на хиляда". Затова и през 1951г ограниченията върху производството на немците са били премахнати, като останали само тези върху военната индустрия.
Да видим къде е България днес? Бих казал - по-добре от Германия през 1946г. Далеч по-добре. 'Бомбандировките' като по чудо не са уцелили нито една сграда, а само пътищата, но дупки се кърпят по-лесно от вдигането на сгради, а една детелина, която да разтовари важно кръстовище се прави по-бързо от многоетажно административно здание. Индустрията е силно намалена, но има милиони евро под формата на инвестиции за производство и земеделие, които...от кражби, лакомеене за комисионна и некадърност не можем да привлечем/усвоим. Около 1/5 от българите са в чужди територии и се асимилират с тамошното население, също като много полски германци... Имаме прилики, но и по-добър старт, дали ще се оправим и задминем немците?
Отговорът е повече от ясен - НЕ, защото ние вървим в обратна посока!
Ще посоча само три разлики между нас сега и те тогава. Мисля, че са повече от достатъчни:
1. След 1946г никой не е излизал всеки ден по всички медии от сутрин до вечер да тръби колко е виновен Хитлер, а са започнали да строят новия живот. Хората имали голям проблем и се заели с разрешаването му, вместо да се задоволят само с това, че знаят виновника, и да го споменават до края на дните си. Докато в бг знаем, че Вальо Топлото е виновен и... проблемът с парното си стои, даже днес е по-скъпо.
2. Във войната са били избити (а някои избягали от режима) много строителни инженери, учени, най-различни специалисти. Въпреки оскъдния "мат'риал" не започнали масови назначения по шуробаджанашкия и хванимезашнуропохотливия модел. За всеки пост са били търсени хора, които са учили и могат да се справят, а не по-цицеста Инге или Клаус, дето е брат на жената на брачеда.
3. По време на войната са били мобилизирани всички автомобили, камиони... По улиците можело с часове да не премине превозно средство. На всеки светофар чинно си стоели и чакали хората да светне зелено, за да преминат. Как е у нас - идете до близкото кръстовище. Е, обикновения българин не може да спази дори правилото за пресичане на улицата, което ще го 'ощети' с няколко секунди забавяне, но държи управляващите го (които всъщност са хора от същия този народ) да спазват правилата и да не си поръчват розови баварци или пък да избират неподходящи фирми-изпълнители. Въобще докато си мислим, че правилата и законите са създадени само за да може синчето/щерката да ги изучи, за да завърши Право, но не са за да ги спазваме - няма да се оправим.
Хамбург в края на войната
Няма коментари:
Публикуване на коментар